МИГ взе участие в представителен форум/кръгла маса за промените в климата, организирана от Коалиция за климата с участие на всички заинтересовани страни и лекция на еврокомисар Кристалина Георгиева.

Тя посочи, че е необходимо България да проучи откъде се генерират най-много въглеродни емисии и да изготви екологични бюджет, икономически политики и инфраструктурни планове, както и да адаптира селското си стопанство към климатичните промени. Това ще позволи на страната ни да се опази от наводнения и суши, които причиняват огромни щети, а също така да предотврати новите рискове пред здравеопазването, смята Георгиева В същото време тя посочи, че България е усвоила едва 20 процента от предвидените от еврофондовете средства за превенция на наводненията.

Всяко нещо, което се строи, трябва да се строи с идеята за климатичните изменения, коментира още Георгиева. По думите й изграждането на една магистрала улеснява живота, създава работни места, но също така и увеличава вредните месии. Затова според нея инвестициите трябва да са насочени към по-екологичния железопътен транспорт.

"Аз искам да видя финансиране, които има целево предназначение. Във всички случаи ще търсим средства в бюджета за зелена икономика", каза българският еврокомисар.

Селското стопанство и промените в използването на земята са много голям източник на емисии у нас, въпреки че в представите на хората, това са основно енергетиката и транспортът, посочи още Георгиева. Според нея най-големият принос на хората към климатичните промени и свързан със сградите, които обитават, и затова е много важно те да се изолират. Най-много емисии парникови газове създаваме именно чрез сградите, санирането им в условията на криза е добро и за икономиката, тъй като създава работни места, посочи тя.

Според при изготвянето на бюджета трябва да се разгледа мястото на зелената енергия. Запитана от журналисти противопоставят ли се възобновяемите енергийни източници и атомната енергия, тя посочи, че “трябва да се гледа на всички източници и да се взима решение на базата на това – какво работи най-добре в конкретните условия“. “Противопоставяне няма. Не трябва да оценяваме енергийния баланс, трябва да има обективен анализ на това – каква комбинация от енергоизточници е най-добрият вариант за България”, каза еврокомисарят.

Не сме сами, нашите проблеми могат да бъдат умножени с тези на съседите ни, смята Георгиева.

Тя подчерта, че трябва да бъдем готови за бедствията, които стават по-чести и интензивни и акцентира върху робата на застрахователите в тази посока, коментирайки обаче, че техните услуги излизат много скъпо на българите.

От 1975 до 2009 г. бедствията са се увеличили пет пъти. Те значат загуба на човешки живот. За 10 години в Европа при бедствия са загинали 100 000 души и са нанесени щети за 150 млрд. евро. Само през 2003 г. са загинали 70 000 души в Европа заради горещините, подкрепи Георгиева думите си със статистика.

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова пък посочи по време на форума, че в момента се разработва за първи път закон за действията срещу климатичните изменения. Тя посочи, че е много важна добрата координация между институциите за решаването на проблемите с климата.

"Аз съм много щастлив министър, защото за първи път в нашата страна другите министри в кабинета не смятат, че мерките свързани с климата са работа само на МОСВ. Това са хоризонтални мерки и аз имам разбиране от министрите на икономиката, транспорта, земеделието, регионалното развитие", каза Караджова.

Учени: До 2050 г. климатът в България става субтропичен

През далечната 1990 г. Кристалина Георгиева е гост-професор в Университета на Южния Пасифик във Фиджи. Тогава тя посещава местния Център по наблюдения на измененията на климата и участва в дискусиите за това как населението да се приспособи към промените. Очаква се морското ниво да се вдигне и да залее някои острови, ако същевременно не се вземат мерки. По онова време всичко това й се струва далечна и безсмислена тема.

Оказва се, че днес, повече от 20 години по-късно, като еврокомисар, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакция при кризи, Кристалина Георгиева се сблъсква пряко с тези проблеми.

"Вече живеем в свят, в който климатичните промени са реалност и трябва да се приспособим към тях. Трябва да направим така, че температурата да не се вдигне повече от 2 градуса", призова Георгиева с днешната си лекция на тема „Да се научим да живеем в условията на променящ се климат”, представена в дискусията за „Промените в климата и значението за институциите и гражданите в България”, организирана в София.

От 1975 до 2009 г. бедствията са се увеличили пет пъти, като 90% от тях са свързани с климата. По думите на Георгиева за 10 години в Европа при бедствия са загинали 100 000 души и са нанесени щети за 150 млрд. евро. 2003 г. е била най-тежка по отношение на човешките загуби - вследствие на горещините са загинали 70 000 души в Европа.

Къде е България

През последните няколко години българската гора е загубила 10% от територията си, пожарите са се увеличили седем пъти, като изгорелите площи са нараснали с 24 пъти. Еколозите отчитат 40% по-кратък период на снегозадържане и рязко намаляване на количеството на натрупване на снежната маса. В равнинните части на страната сняг има едва от 2 до 4 седмици в годината, а в страната навлизат нетипични за нея паразити, носители на заболявания. Появяват се и интересни животински видове като розовото фламинго например.

Според Националния институт по метеорология и хидрология при БАН до 2050 г. климатът в България може да премине в субтропичен, но със сегашните темпове на затопляне това може да се случи и по-скоро. Последствията от това са трудно предвидими, като основната опасност е значителното засушаване и затопляне на климата. Високите температури ще рефлектират в по-слаба земеделска реколта. Някои от най-песимистичните сценарии пък предвиждат изчезване на до 60% от растенията и животните в планините.

Има два начина за справяне с климатичните промени. Оптимистичният е да срещнем извънземни и те да решат проблема, а песимистичният е сами да се справяме". С този анекдот Кристалина Георгиева започна дебата за нужните законодателни промени.

"Нашите планове за най-лошото са стотици пъти победени от реалността. Все още се готвим за тези рискове, които познаваме и дори не работим по тях достатъчно добре, а не правим нищо за тези, които дори не познаваме. Трябва да създадем система за подготовка за бедствия, да намалим риска от бедствия и да учим уроци от тях", подчерта Кристалина Георгиева

Георгиева поясни, че България е усвоила само 20% от средствата по програма за превенция на наводнения. В същото време застрахователните компании имат роля, защото ако даден обект не може да бъде застрахован заради положението си, изграждането му няма как да се осъществи.

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова пък напомни, че в момента се работи по нов Закон за действията срещу климатичните изменения. По думите й в тази сфера от изключителна важност е добрата координация между институциите.

Представителите на "Коалицията за климата - България" пък настояват България да отстоява по-активна позиция и да подкрепи в Европейския съвет предложението за увеличаване на целта за ограничение на вредните емисии от 20% на 30% до 2020 г.  Същевременно те критикуваха правителството за това, че страната ни закъснява с 4 години с изготвянето на Национален план за действие за борба с климатичните промени.

Според Караджова в непосредствено бъдеще предстои стартът на разработването на националната стратегия за адаптация към промените в климата. Вече е създадена работна група, която да обедини 15-те държавни институции, които събират информация за емисиите парникови газове.

Програмният ръководител на WWF за България Веселина Кавръкова посочи, че плащанията за екосистемните услуги и възстановяването и опазването на влажни зони са сред начините да се предпазим от ефекта от климатичните изменения. За да се работи целенасочено по проблема обаче, е нужно партньорство на всички заинтересовани страни.