През последните няколко години българската гора е загубила 10% от територията си, пожарите са се увеличили седем пъти, като изгорелите площи са нараснали с 24 пъти.

Еколозите отчитат 40% по-кратък период на снегозадържане и рязко намаляване на количеството на натрупване на снежната маса. В равнинните части на страната сняг има едва от 2 до 4 седмици в годината, а в страната навлизат нетипични за нея паразити, носители на заболявания. Появяват се и интересни животински видове като розовото фламинго например.

Според Националния институт по метеорология и хидрология при БАН до 2050 г. климатът в България може да премине в субтропичен, но със сегашните темпове на затопляне това може да се случи и по-скоро. Последствията от това са трудно предвидими, като основната опасност е значителното засушаване и затопляне на климата. Високите температури ще рефлектират в по-слаба земеделска реколта. Някои от най-песимистичните сценарии пък предвиждат изчезване на до 60% от растенията и животните в планините.

Има два начина за справяне с климатичните промени. Оптимистичният е да срещнем извънземни и те да решат проблема, а песимистичният е сами да се справяме". С този анекдот Кристалина Георгиева започна дебата за нужните законодателни промени.

"Нашите планове за най-лошото са стотици пъти победени от реалността. Все още се готвим за тези рискове, които познаваме и дори не работим по тях достатъчно добре, а не правим нищо за тези, които дори не познаваме. Трябва да създадем система за подготовка за бедствия, да намалим риска от бедствия и да учим уроци от тях", подчерта Кристалина Георгиева

Програмният ръководител на WWF за България Веселина Кавръкова посочи, че плащанията за екосистемните услуги и възстановяването и опазването на влажни зони са сред начините да се предпазим от ефекта от климатичните изменения. За да се работи целенасочено по проблема обаче, е нужно партньорство на всички заинтересовани страни.