Стартира седмица на гората, участвай!

„Гората утре – наша грижа днес” е мотото на  Седмицата на гората, която тази година ще се проведе от 6 до 11 април.

gora1

 

„Седмицата на гората" се отбелязва в България от 1925 г. в първата пълна седмица на месец април.

Горският фонд от общата територия на страната е 33 %. Това нарежда България на 9-то място след страни като Швеция, Испания, Франция, Германия.

Общата горска площ на България възлиза на 4, 1 млн. хектара, от които 3, 4 млн. хектара са покрити с гори. През последните 50 години са залесени 1, 5 млн. хектара горски култури. Водещите цели на тези залесявания са били увеличаване площта на българските гори, тяхната производителност и борба с почвената ерозия.

85 години Седмица на гората.

Защо ни е тази Седмица?

1925 е годината на приемането на поредния нов Закон за горите. На този закон дължим и учредяването на Първия празник на залесяването. Не е случаен факт и това, че населението е подготвено за него от лесовъдите и техните издания, и най-вече от сп. "Горски преглед" - издание на Дружеството на българските лесовъди. Още през 1911 г. Ц. Дончев в статията си "Наводнения" (кн. 8 на "Горски преглед"), споменавайки уредбата на подобен празник в Испания и имайки предвид подготовката на новия Закон за горите (седмият поред), предлага: "Законът да уреди два празника на залесяване през годината - единият през есента, а другият през пролетта - в които всеки по-възрастен от 15 години нагоре български гражданин да засажда най-малко по 5 дръвчета в определените от лесничействата места. Фиданките да се вземат от горските разсадници. В тия празници учениците от всички училища в България, ръководени от наставниците си, също да засаждат по 3-5 дръвчета. През тия дни всичките войници и ученици в царството трябва да бъдат отпуснати и използвани за залесяване". Разбирането е, че задачата на празника е доброволен труд за страната, която по това време се нуждае страшно много от залесяване на оголените склонове и озеленяване на градове и села.
 
Минава повече от десетилетие, когато идеята се превръща в реалност с излизането на осмия Закон за горите. Първият организиран Празник на залесяването е на 12 април 1925 г. и е резултат от разбирателството между две министерства - на народното просвещение и на земеделието и държавните имоти, които със съответните окръжни дават указания за провеждането му. Денят се пада Благовещение, честването започва тържествено с молебен пред храма "Св. Александър Невски" и завършва "с посаждане на дръвчетата в културите" в покрайнините на София. Цялата софийска преса отбелязва събитието.

През първата година на Празника на залесяването са засадени 420 000 горски фиданки и са посети 20 кг горски семена, на следващата година те са съответно -3 120 000 броя и 208 кг семена.

 

....по Списание"Гора"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Прелиствайки вестници и списания от следващите години, установяваме, че празникът започва да се провежда в цялата страна, "закрепва" и добива естествена популярност. В редакцията на сп. "Горски преглед" пристигат дописки от регионалните лесничеи, които съобщават за усилена подготвителна работа за празника - изнасят се беседи, изготвят се листовки и апели, изпращат се писма до училищата и войсковите поделения, от лесничействата се подготвят фиданки и се определят терени за залесяване. След проведените мероприятия лесничеите изпращат също своите материали. От тях днес можем да научим къде, какво и колко е залесено, кое училище е направило по-красива "триумфална арка", под която минават участници в тържеството, преди да се отправят към обекта, и дори коя военна музика е свирила най-хубаво и къде се е извило най-дългото хоро.
Втората световна война спира нейното провеждане за повече от десетилетие.
Професионалният празник е възобновен през 1956 г., когато Седмицата на гората е чествана от 1 до 8 април. В мотивите за нейното провеждане са залегнали и пропагандните постулати от това време, но целта и задачите са благородни - "дните на седмицата да бъдат дни на широко популяризиране на огромното значение на горите и масово участие на нашия народ в борбата за опазване и подобряване състоянието на горите" (сп. "Горско стопанство", бр.2, 1956 г.). Така във времето, съвпадащо с пролетното залесяване, българите от големи градове и села излизаха да засаждат дръвчета. И макар че в тези години не бе прието в пресата да се описва неорганизираното народното веселие, и днес се намират много хора, които да разкажат какви хора са се виели по поляните след усърдна работа. През 1969 г. е отчетено залесяването на 10-милионния декар гори у нас.
Проявите на празника в наши дни до голяма степен са изгубили романтизма на първите. А пък и съвременното общество е далече от романтичните нагласи за живота и все по-малко търпи "казионните" тържества. Но какво пречи този празник да се сдобие с прагматизма на днешните млади? Нали идеята не се променя! Замислена като повече трудова и просветителска, Седмицата и днес може да събере повече българи. И отново двете министерства да си подадат ръка за неговата организация. И да повярват, че в началото на новото столетие гората може да обединява обществото и за добри каузи.
Ето за това ни е нужна Седмицата на гората днес.